Заминават си птиците - лятото свършва.
И остава последна сълза, последна сълза.
Над потръпнали ниви в безумство кресливи
пак отлитат безбройни крила, безбройни крила.
И отнасят със себе си дъхав покоя
на изсъхнали морски треви, морски треви,
дето могат да бъдат волни и диви
и да помнят, че са били, че са били.
Припев:
Изоставени дири ще се догонват,
а зениците им ще молят насън
да са топли следите под снежните вихри.
Зима е, зима е вън.
Някой леко ще мине сгушен и зъзнещ
край тръстиките на есента, на есента
и ще търси на лятото топлата нежност
тихо като игра, детска игра.
Припев: (х2)
Изоставени дири ще се догонват,
а зениците им ще молят насън
да са топли следите под снежните вихри.
Зима е, зима е вън.
Зима е, зима е вън.
