Жена си била, жена от райска градина,
ябълка златна.
Душа ми проплака по тази разлъка,
остави ти мене там да живея.
Нека свирят в тази кръчма,
мойта песен за разлъка.
С руйно вино да полея,
рана що ми е дълбока.
Девет дена как се мина,
вече я няма мойта мила.
Отлетя от мен далече,
няма да се върне вече.
Девет дена, девет нощи,
сълзи роня и се моля.
Да се върнеш тебе чакам
аз на прага цял живот.
Девет дена, девет нощи,
сълзи роня и се моля.
Да се върнеш ти при мене
ще те чакам цял живот.
Нека свирят музиканти,
стара песен за разлъка.
С руйно вино да полея,
рана щом ми е дълбока.
Беше ти за мене всичко,
а сега сам сам самичак.
Няма твоята усмивка,
за да стопли мойта мъка.
Девет дена, девет нощи,
сълзи роня и се моля.
Да се върнеш тебе чакам
аз на прага цял живот.
Девет дена, девет нощи,
сълзи роня и се моля.
Да се върнеш ти при мене
ще те чакам цял живот.
Нека свирят музиканти,
стара песен за разлъка.
С руйно вино да полея,
рана щом ми е дълбока.
За мастий не ще се върнеш,
вкъщи мене да прегърнеш.
С бял кон карах те до гроба
с бели рози в тъмна доба.
Девет дена, девет нощи,
сълзи роня и се моля.
Да се върнеш тебе чакам
аз на прага цял живот.
Девет дена, девет нощи,
сълзи роня и се моля.
Да се върнеш ти при мене
ще те чакам цял живот.
