1.
Колко трудно ти е вече
с мен да бъдеш всяка вечер,
от умора ме прегръщаш,
всяка дума в гняв превръщаш
и пак сто хиляди причини има,
за да не бъдем с теб и тази зима
и да не можем да си кажем всичко...
всичко...
Припев:
Теб имам, с теб дишам,
в теб вярвам
и вървя над суетата
със светулка в ръката и мълча
всеки миг щом си до мене, аз горя!
Светлината от очите ми вземи,
но ми дай ръка и бавно ме води!
2.
Искам всички тук да виждат
колко много те обичам!
Знай, че всяка лоша дума
нас с теб не ни вълнува,
но пак сто хиляди причини има,
за да не бъдем с теб и тази зима
и да не можем да си кажем всичко....
всичко....
