Вече свикнах късно да идваш и малко да оставаш,
и в очите ти да прочитам което премълчаваш.
В тъмнината бързо и властно душата ми събличаш,
и по име никога не ме наричаш.
Припев:
Знаеш ли името ми или за теб такова няма?
Болка е името ми откакто тебе те познавам!
Самият ти така ме кръсти с безразличните си пръсти,
а аз не спрях да те обичам както дишам.
Имаш свойта нощна победа върви и спи щастливо.
Не е важно как ще се чувства сърцето ми чупливо.
Свикнала съм нощем да сбирам стъклата му след тебе
за да дойдеш и тях да ги счупиш след време.
Припев:(х4)
