Нощта е тиха, както преди зори.
На дървената вратня никой няма.
Огнището отдавна не гори...
Не ме ли чакаш,
аз се върнах, мамо.
Не се събуждай,
ще остана вън
под клоните с набъбналите пъпки.
И нека, майко
нека в твоя сън
да дойде само шум от мойте стъпки.
Не се събуждай с първите лъчи,
които ще целунат твойто рамо.
Сънувай, че се върнах вече, мамо,
отвори очи.
