На прага на сърцето ти стоях,
но страх ме бе да го премина.
усещах отвътре топлина
и буен огън тлеещ от години.
На прага на сърцето ти стоях,
Но страх ме бе вратата да отключа.
Ключът във своята ръка държах
и чудех се какво ли ще се случи?!
Припев:
Отключих и отворих аз вратата,
но буен огън вътре не видях
и не от него беше топлината...
Тогава аз наистина разбрах:
На прага на сърцето ти стоях.
Сърцето ти пустиня бе безбрежна.
Пустинни палещи лъчи горяха,
превръщаха в пепел всичко нежно.
Припев:
Отключих и отворих аз вратата.
Сърцето ти пустиня бе безбрежна.
И палещи лъчи на пустотата,
превръщаха във пепел всичко нежно.
На прага на сърцето ти стоях.
Прекрачих го, пустинята преминах.
Поникнаха в краката ми цветя-
сърцето ти превърна се в градина.
