Тъжни, черни - твоите очи;
светли, вечни - твоите сълзи,
скромно, бледо - милото лице -
как да стопля твоето сърце?
Бяха и на влюбените дни -
срещи нежни с твоите очи.
Трогнат гледах спящото дете -
как да върна двама ни при мен.
Спомен мил, спомен мой -
страшен сън без покой.
Спомен мил, спомен мой -
пътник във мен цял живот.
Тъжни, черни - твоите очи;
грешни, смешни във своите дни.
Верна птицо, скъпа ми жена,
как да стопля твоята душа?
Спомен мил, спомен мой -
страшен сън без покой.
Спомен мил, спомен мой -
пътник във мен цял живот.
Спомен мил, спомен мой -
страшен сън без покой.
Спомен мил, спомен мой -
пътник във мен цял живот.
А-а-а а-а-а.
Оу-о-а-а а-а-а.
А-а-а а-а-а.
пътник във мен цял живот
А-а-а а-а-а.
Оу-о-а-а а-а-а.
А-а-а а-а-а.
пътник във мен цял живот.
