Припев: (x2)
Прашен спомен любовта ми стана
и е жива рана в душата.
Как в прашен спомен да държа мечтите,
да посрещам дните и тъгата.
Към теб протягам си двете ръце, в молитва сляпа към твоето сърце,
но мрак те залива и от мен те скрива, просто късно за нас вече е.
Сега проклинам си устните аз, че те целуваха с толкова страст,
но пак не те мразя, в себе си ще пазя всеки истински спомен за нас.
Припев:(x2)
Не се родих под щастлива звезда, любов раздадох, получих тъга,
за сетен път моля пак да бъда твоя, но в живота все вървя сама.
Сега проклинам си устните аз, че те целуваха с толкова страст,
но пак не те мразя, в себе си ще пазя всеки истински спомен за нас.
Припев:(x2)
