Най-хубавото лято си отива,
В косите вече ситен дъжд вали,
Ръката ти във моята изстива и аз не крия колко ме боли.
През мен сега очите ти прозират И мислите по своя път вървят,
На този свят и чувствата умират И знам,
че няма връщане назад.
Ръката твоя в моята изстива,
Различни чувства с тебе ни делят,
Най-хубавото лято си отива И знам, че няма връщане назад.
Не искаш ти дори да те прегърна, И знам, че си далеч, далеч от мен.
Във шепа пепел всичко се превърна, Сега денят е толкова студен.
