1. Закъснели обещания са очите на нощта,
ти мълчиш като признание, в дъжда си тръгва любовта.
Търсиш думи за сбогуване, а от думи няма нужда.
За последно се целуваме и ти си тръгваш друга, вече чужда.
ПРИПЕВ:
Ако времето лекува, нека мен не ме щади,
а да спре мига, в(ъв) който бавно тръгваш ти.
Още нещо да ти кажа, за последно да ти кажа -
как ми липсваш! (2
Казват, времето лекува,
не, не вярвам на това,
виждам само теб обърнали на зад глава.
И каквото и да правя, нито мога, нито ще забравя
как ми липсваш!(2)
2. Дълги нощи и самотни дни,
как ми липсва всичко твое...
А колко искам да си пак до мен,
след тебе всичко е измислица...
ПРИПЕВ:
И ако времето лекува, нека мен не ме щади,
а да спре мига, в(ъв) който бавно тръгваш ти.
Още нещо да ти кажа, за последно да ти кажа -
как ми липсваш!(2)
и как те искам, как те искам!
И каквото и да правя, нито мога, нито ще забравя
как ми липсваш (2)!
Колко нежност има в тази нощ,
а аз заспивам без любов!
