Тръгва си нощта, после още една
и еднакви отново са те, ти не си до мен.
Всякя нощ така няма дя зaспя,
докато не видя поне твоето лице.
А деня завъртя колело от сънища
и съня за нея замъгли реалността.
Последната надежда ли си ти?
С дъждовни облаци ще дойдеш ли?
Ще носиш ли вода за моятя пустинна земя?
Тръгва си нощта, после още една
и отново ще гледам навън, на яве и на сън.
Всяка нощ така няма да заспя,
докато не видя поне твоето лице.
А деня завъртя колело от сънища
и съня за нея замъгли реалността.
Последната надежда ли си ти?
С дъждовни облаци ще дойдеш ли?
Ще носиш ли вода за моята пустинна земя?
Последната надежда остани.
Със вятъра при мене се върни.
Без тебе тъжно е във моята пустинна земя. (х2)
