Къде си тръгнал, дърти Дартаняне,
с дръгливата си кранта де отиваш?
А мускетарят, казваш, че призван е
в несгодите да бъде смел и жилав.
Припев:
Препускай тогава
за чест и за слава
Къде отиваш, коннико неканен,
защо под твоя плащ плющи тъгата,
и вместо конски хълбок - калник
блещука под седлото на луната?
Припев:
До тука сме, мои стари мускетари,
в коя посока сте, че аз съм в друга?
До гуша ми дойде от шпаги и китари,
от клетви, окуляри и хоругви.
Припев:
Вървяхме силни и стигнахме самотни,
а пъстрите ни дрехи са раздрани.
А баш такива днес са адски модни,
но скриват ли зарасналите рани?
Припев:
Е, всичко хубаво, мой Дартаняне,
да се сбогуваме - какво остава?
Красиво беше, пусто да остане,
препускането ни за чест и слава...
Припев:
Препускай тогава -
какво ти остава?
