Ден след ден все я чаках,
всичко в мен в плен отдадох,
сън ли би или илюзия?
В този миг, тъй безкраен,
никой друг поглед таен
не знае как изглежда тя.
Скитах се дълго и без път отъпкан,
с факел във нощта,
мамих се само с този огън пален
в мен от любовта!
Бях видял в малка мида
бисер бял, недокосван,
сън ли бе или илюзия?
В този свят необятен
само с теб, бисер таен,
ще знаем как изглежда тя.
Може би имаш само образ странен,
факел си в нощта,
може би мамиш само с огън, пален
в мен от любовта…
