Тече вода под златна ябълка.
Хайде, изтичай се, тихи бели Дунаве!
Ябълката – с пушки украсена.
Хайде, ах, че гръмна най-добрата пушка,
та удари най-добрия юнак!
Юнак викна, та гората екна:
– Хайде, дето падна, там ме заровете.
Хайде, на глава ми байрак забодете;
на байрака конче ми вържете.
Хайде, кон да рие, мене да зарие,
Хайде, кон да цвили, мене да оплаче.
