Този край на света има детски очи.
Този край на света е жестоко невинен,
но човекът, който върви по вода, на брега му се спира
и го обича невидимо.
И земята омеква в утъпкани улици,
там, където вятър люлееше нивите,
а човекът, който върви по вода, замислен брои
колко смърт им остава на живите.
Той е целият в прах от пътеките кръстни,
той обича открити очи и открити пространства.
Всички нощни момичета и шосета околовръстни
го познават по слух и усещат солените рани.
И това е солта на земята –
и вечеря, където сме тихо поканени –
вино и хляб, за да можем до утре да спорим.
А човекът, който върви по вода, слиза сам на брега
в този край на света
и закрачва след своите кораби.
Този край на света има детски очи.
Този край на света е жестоко невинен.
Но човекът, който върви по вода, във ръце го държи
и прощава – сега и завинаги.
Пламен Сивов
