Не, не мога да простя твоя страх, ти замина,
не, не мога да простя сама.
Не, не мога и не искам да заспя.
И когато утринта спре над мен вика не ща,
болката ще отлети така.
Сякаш викнала съм била е любовта.
Припев:
Но в тази нощ без теб търся таен бряг за обичта,
бряг далече навън блести луна толкова сама.
И не мога, и не искам да заспя.
И когато само прах от мечти в мен остане,
не разтваряй пепелта, не недей.
И не искай да си спомня и простя.
Припев:(x2)
Навън блести луна.(x2)
