Пролетта празник на цветята обявила,
ветровете духнали със тази новина.
Сто ята с песен над земята се извили
и понесли хилядите млади семена.
Прелетели белите простори
и посели весела леха
край вълните на Приморско...
Белите простори
прелетели сто ята
и донесли в нашето Приморско,
край вълните, радостта.
Рукнал дъжд, после слънце взело да се смее
и цветята цъфнали под синьото небе.
Руски мак шепнел с африканска орхидея,
френски люляк трепнел над холандското лале.
Но един незнаен цвят от Куба
щом разтворил своето венче
в роза българска се влюбил...
Кой сърце загубил и кое е туй момче?
Пролетта литнала тогава над цветята -
най-красиво цвете между тях да избере,
да дари китка на любимото си лято
и със нея знак за обичта си да даде.
Но нали на майката са мили
цветовете - нейните деца,
тя от всички китка свила...
Пъстра китка свила
с много обич пролетта.
И Приморско лятото дарило
със букет от весели сърца.
