Шум и песни от Хисар се чуват,
руйно вино кат вода се лей.
Тая вечер Калоян пирува
чест и слава от последната война.
Гордите латинци победил е,
император Балдуина той плени.
И в тъмница тъмна го затвори
и в окови тежки, тежки окова.
Не пирува младата царица,
тъжно е навела тя глава си.
Тайно тя от гостите в тъмница
при пленени Балдуин се отзова.
И му шепне:
- Мили, денонощно все за твойта
черна участ мисля аз.
Съгласи се, дай ръка си смело
Търновото да напуснем в тоя час.
В Цариграда двама ще да идем
аз царица, а ти цар ще бъдеш там.
Твойта слава Калоян ще чуе,
още, цели, цели български народ.
- Стой! Що думаш, туй е срам, царице,
срам, позор, за целий български народ.
Аз не искам Вашата десница,
по-добре е роб в тъмница да умра.
- Ти презираш любовта ми свята,
ти не знаеш на сърце ми сладостта,
но да знаеш, враните, орлите,
утре ще кълват месото ти, кръвта.
Шум и песни от Хисар се чуват,
руйно вино кат вода се лей.
Тая вечер Калоян пирува
чест и слава от последната война.
