Някъде там на края на града
един прозорец свети, някой не спи.
Тъжен и сам, между четири стени
дори луната я няма, няма звезди.
Из облаците на нощта
се лута падаща звезда.
Ще намери ли път,
да разтопи ледът,
да прогони студа
сред желязо и плът
сред обърканият кръстопът?
Еднакви прозорци, разични съдби
разпиляна светлина,
Всичко е тяхно, наша е нощта.
Еднакви врати, различни души,
насъбрана тъмнина.
Всичко е тяхно, наша е нощта.
Някъде там, сред бетон и стъкло,
диво цвете видигнало стебло.
Черен асфалт и бронирани врати
решетки от страх, заблуди и лъжи.
Из улиците на града,
дори да плъзне пак мъгла,
от коварство и гняв,
лицемерен нрав
хитър и лукав,
двуличен и корав,
дивите цветя цъфтят в студ и мрак!
Еднакви прозорци, разични съдби
разпиляна светлина,
Всичко е тяхно, наша е нощта.
Еднакви врати, различни души,
насъбрана тъмнина.
Всичко е тяхно, наша е нощта.
