Храстът казал на дървото
Слез и ниско залегни
Виждаш, буря се задава
Тук до мен и ти се наведи
Ще преживеем дружно с тебе братко
Ще се скатаем от ватърът студен
Ще оцелеем сладко сладко
Ден след ден
Дървото, клоните разклати
Погледна тъжно старата гора
Обрасла от досадни храсталаци
Вещаят бури, а цял живот пълзят
И преживяват си под чужда сянка
Така на завет от вятърът студен
И оцелявам сладко сладко
Ден след ден
Ден след ден
И така животът продължава
Вечният си мъдър кръговрат
Някой постоянно оцелява
Защото други срещу бурята, стърчат
Ден след ден
Ден след ден
Ден след ден
Дeн след ден.
