Когато денем крача из големия град
стъпвам бодро и си знам, че търся теб
сигурно си някъде из този щурав ад
знам, ще те измъкна някой ден
Не знам дали съм луд или нормален е светът
но искам тази нощ луната да ти подаря
Знам, че не е лесно да повярваш ей така
една китара ще ни излекува от студа
Една китара знае само за моята душа
Една китара имам само - това е моята съдба
Кога ли ще пораснем?
Вечно ли ще сме деца?
Все си мисля че съм принц,
а ти пък Пепеляшка си сега
Питам се защо когато твоя е нощта,
една китара все прегръщам във съня
Една китара знае само за моята душа
Една китара имам само - това е моята съдба
Все така се случва - цял живот се уча
Вятъра да стигна и да догоня своя път
Силно прегърни ме и да полетиме
С вятърните мелници да се въртиме до безкрай
