Нощта влезе бавно в кръчмето.
Сервитьорът на пода заспа.
Таксиметър си пие кафето.
Две мадами си търсят бела.
Аз седя си, прегърнал коняка
и няма къде да преспа,
и няма кой да ме чака,
но с това не се свършва света.
А нощта си отиваше бавно
със вятър, дим и мъгла
и на малката уличка
слънце отново изгря.
Шофьорът допи си кафето,
бакшиш пусна и даде газ,
ония двете цакаха сантасето
и удушиха последния фас.
Колко малко ни трябва понякога,
колко вещи, уют и пари,
но дори да се свърши коняка
слънце отново блести.
А нощта си отиваше бавно
със вятър и дим, и мъгла
и на малката уличка
слънце отново изгря.
