Пада слънце във тревата,
вятъра мълчи,
мак намига сред лехата
с алени очи.
Някой пее чужда песен,
свети вишнев плод,
и е лято, и е есен -
дяволски сезон.
А над света
облак пали с нежни длани
руса светлина,
и сърни летят във бяг
и отнасят думи за любов.
Любовта узрява тихо
в сънните гнезда,
и ме гали, и ме вика
девствена вода.
И ме има, и ме няма,
и съм топлина,
и трева съм върху камък -
дяволска игра.
Аз съм света,
аз съм смях, тъга и обич,
огън и небе,
тишина в среднощен час
и утеха в пламналия ден
