Неизказани думи
тичат по мокри стъкла
и потъват в мъгла.
Спира времето в миг
и задъхан мълча,
и се сливам със вятъра.
Улиците крещят
с твоя пясъчен глас
и покълва във мен вина.
Прах стъпва по стените,
скрит във моето мълчание.
Страх слиза във очите.
Плачат моите желания.
Непрогледнали цветове
давят се в тъмнина
и рисуват едва
моя стар кръговрат-
обич,страх и вина,
те рисуват замислено.
Моят стар кръговрат-
обич ,страх и вина
спрял е в черната боя.
В тъмната ни стая
прилепи играят си
с кучета разлаяни
и предсказват края ни.
