С плитки от роса
въздуха стопи.
Стъпваше в жарава-
светещи очи.
Руса красота
в огън се разля.
Аз ли бях до нея
в тази тишина.
Тя ли не ме повика,
аз ли не казах нищо…
Пазя за нея
китка обич.
Тихо отшумя
танцът във жарта.
В миг очи отворих-
бос лежах в снега.
Искам да заспя
в люлка от луна.
Нестинарко моя,
спри се във съня ми!
