Аз обичам много неща.
Всички те са с добри имена,
но пред мене затварят врата.
Как се казваш-питат сега
и потъвам във миг в суета-
има много за мен имена.
Сменят се без посока.
Тичат със мен в тъмнината.
Доброто в съюз със порока
ме дебнат на крачка от мрака.
Пак побягвам с горещи крака.
Пътят равен пресичат сега
сто любими за мене неща.
И събирам свойта съдба
на парченца от сива трева.
Счупен облак пада в нощта.
Хайде,кажи как се казваш?
Колко посоки владееш?
Приказки колко разказваш
и да им вярваш не смееш?
