Като теб да се крия искам да мога сега.
Само думи разливам, а няма нужда от тях.
И събуждам се без да мечтая,
и задъхвам се от суета,
и не знам докога
ще си “плувам” така,
ще се моля да спра!
Полетях, пак полетях…
Вече камбаните бия – аз имам крила.
И видях, пак те видях…
тайно във тъмното диреше
своята малка искра
светлина.
И на друг заприлича в същата тази игра...
Ако днес ме отричаш, а утре те разбера?
Ще дотичаш ли без да чертая
по небето изящна дъга?
Ще намериш ли как
да извикаш напук:
вече съм тук!
