Провикнала се Боряна,
провикнала се, продума:
аз съм мома най-хубава,
най-хубава, най-гиздава!
А за Димо що да кажа?
Той е черен и е грозен!
а пък ходи и се хвали,
че ме люби, че ме мами.
А бре, Димо, дели Димо,
недей ходи да се хвалиш,
че ме любиш, че ме мамиш,
а пък няма да ме вземеш.
Ще те хвана, ще те вържа
на дървото сред селото,
който мине да те гледа,
да те гледа и се смее.
