В манастир, мило либе,
в манастир те майка ти прати.
В манастир, с бели зидове
и със порти тежко ковани.
Манастира, мило либе,
не почерни те калугери.
Мен почерни, мило либе,
ден и нощ по теб да вехна.
Огън да гори, либе, майка ти
що ни раздели!
Майка ти, мило либе,и проклети
си роднини!
Първата обич, либе, болка е
чак до гроба!
Болка е, мило либе, сън не хваща,
мира нема!
