Бяла нощ, бели изгреви.
Бял звънец се засмя.
И се люшкат дните ми
в твоя смях - в бяло завладя
бяла гора.
Бяла нощ, бели изгреви.
С бял венец на глава.
Самодива, кой ли
те облада?
Аз ли съм или цяла гора?
Бели камбани
в бяла синева.
Бяла премяна
в бялата трева.
Таен знак във очите ти.
Вълк - дивак спря пред теб.
И притихна вятъра,
заедно с вас.
В горски ритуал сляхте тела.
