Пак съм на път и пак е зима,
Пак е студено и вали.
Пак се ражда стих.
Пак ме чакаш ти.
Знаеш отдавна, моя мила,
Път ни събира и дели.
Той е част от нас,
Нали!
Моят дом ме очаква вече,
Очакват ме две очи
Глас нашепва
“Върни се ти”!
Моят дом ме очаква вече,
Аз съм нужен и мечтан.
Завръщам се пак обичан
И желан!
Знам, че оставил съм във тебе
Своята следа безкрайна –
Болка в истина. Мъдрост във тъга.
Знам, че приятелство голямо
Ще ни обвързва и крепи.
Ние сме едно,
Нали…
