Всяко лято свиреха щурчета
в моя дом и в моя свят, и в мен
песните събрани от полето
и от огъня на летен ден.
Цигуларите сега ги няма
и така е глухо у дома.
Бяха тук когато вечер мама
носеше с мотиката земя.
Селският ли син у мен изстина
или нещо вече се руши?
Та едно щурче поне не мина
мойта тишина да проглуши.
Равнината ли не знам да любя
и да връзвам песни на кръстци?
Страшно е, че моя дом загуби
своите най-искрени певци.
И душата ми за миг изстина -
помгни ми, майчице земя.
Колко много искам да се върнат
полските щурчета у дома.
