Над тревата чиста - чисти небеса,
сребърни мъниста - сребърна роса,
шепнат трепетлики, шепне утринта.
Бляскат като птици трепкащи листа.
Газя до колене в бухнала трева,
обкръжен в зелено и от синева.
Спирам да погледна де ли е дома,
моя ненагледна приказна земя.
Българин роди ме и ми завеща
твойто свято име, твойта красота.
Всичко да милея в своя роден край.
Песни да му пея, мой да е до край.
Моя ненагледна българска земя -
над тревата чиста - чисти небеса,
сребърни мъниста - сребърна роса.
Всичко тук е мое - аз съм у дома.
