Чуваш ли в бистрите ручеи бликнала,
твоята песен звучи,
твоята песен пътува събудила
крепостни кули, реки.
Твоята песен и тъжна и весела,
шарени черги тъче
и на овчарите гайдите грабнала,
халища луди плете.
Чуваш ли, чуваш ли, твоята песен,
шарени черги плете
и по земята на старите българи
буйни огньове кладе.
С китки закичила пушки и сърпове
живи огнища искри,
изгрева търси с крилата на майстори,
сенките вгражда в стени.
Черните угари семето сее,
есен пендари брои.
Броди през нощите с лучени напеви,
сутрин с юнаци дружи.
Чуваш ли, чуваш ли, твоята песен,
шарени черги плете
и по земята на старите българи
буйни огньове кладе.
